Светът е вече пепелище.
Сгурия от бунтовен грях.
Намирай хорицата нищи
и всякога обичай тях…
Че те, от битието клети,
на Бог надяват се едва,
и с колко ли сълзи пролети
въздишат техните слова?
Христос от тях унил наднича,
от зла надменност поруган,
и страда в кървите от бича
на земната престъпна сган.
Пребит в прокъсаната дреха,
Той плаче в бедните души.
Иди и Го дари с утеха!
Докрай с Любов Го утеши!
Кажи Му с вяра: „Мили Боже!
На мен товара Си сложи!
Аз искам моят брат да може
по Пътя Ти да продължи!
И съживен – да пее химни!
И озарен – да заблести
над всичките коптори димни
в които поруган Си Ти!
Светът е вече пепелище!
Сгурия от бунтовен грях!
Но аз от Твоето Огнище
за Теб докрай се разгорях!“
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 