РАЗГОВОР СЪС СМИРНЕНСКИ (МОЕТО ВЕРУЮ)

Много гостенки срещах в този дълъг живот.
Само жълта си нямах, поете!
Спях по подлези, пейки… Спях на каменен под…
И от тъжните сънища светех.

Много стълби изкачвах. Все в неравни борби.
Някой в примки ме спъваше злобен.
И сърцето научих чак до кръв да скърби,
но безстрашно пред полъха гробен.

Много братчета стоплях на бедняка Гаврош
и строих им от стих барикади.
И светът – този свят, заприличал на нощ,
побеждавах с разпалени клади.

Много чаши изпивах с кафениче на газ,
но абсента отказах да пия.
Този, старият дявол, май че хвана го бяс
и изплю върху мене стихия.

Много юноши бледи се изплакаха в мен
от бездушния вой на Мамона.
Но копнях и творях – вдъхновен, окрилен,
даже в острия връх на пирона.

Много вяра събирах с полетели коне.
И перото източвах в шрапнели.
Да ме бяха ограбили най-злите поне –
нищо свято не биха отнели.

Много пътища бродих. В много огън горях.
И намерих си в смирна омая.
Да остана всред нея – като жертва за грях.
Със Спасителя разпнат. До края.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s