Въздъхвай ме! Отново, и отново!
Молитва да си бъдем. И олтар.
А времето – от прозата сурово,
да пише в рими своя календар.
И бръчиците, врязани в лицата,
да станат непреплувани реки –
в онези брегове на светлината
с безвремие на влюбени стрелки.
Добрата участ нека ни открие.
От случване светът да полети.
Крилата му – докрай да бъдем ние.
Пределите му – само аз и ти.
Несбъднатите още рубикони
красиво да прескача младостта.
На щастието в слънчевите клони
да трепкаме, подобни на листа.
Въздъхвай ме! Светът от Дъх роден е!
Дъхът ни стопля! И Дъхът – твори!
Когато съм до теб, а ти до мене,
се сбъдва невъзможното дори…
Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)
