ПРЕДЧУВСТВЕНА ЕСЕН

Земята бавно пожълтява
от есенното злато.
Но още вътре в мен остава
усещане за лято.

И както чаша старо вино
омайва сетивата,
така и спомените в синьо
пленили са душата.

Безгрижни птици в гъсталака
допяват песни летни,
дори дъждът унил да трака
по клоните им цветни.

А вятърът да ги подканя
за полет най-далечен.
Пристигай, есен златоткана!
Мъдрувай в стих изречен!

Зова те в горската дъбрава,
изсъхнал след вълните.
Че в теб душата ми пресява
най-скъпото от дните…

Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)

БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ

„Доволно ми е, Господи“ – извика
един пророк със сянка от печал.
„Живота ми вземи под тази смрика,
защото аз напразно съм живял!“

Всевишният зова му не послуша.
На думите му не отвърна с „Да!“
За Своя Верен в огнената суша
изпрати ангел с питка и вода.

Това ми дай на този ден, о Боже,
и всяка моя слабост примижи!
Та пътят ми, от болка невъзможен,
във Твоя Дух докрай да продължи!

Един Кармил да мога да прегърна,
заветен за елена бързоног.
А после у Дома да се завърна,
въздигнат в колесницата на Бог!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

ТИ ХЛОПАЙ ВМЕСТО МЕН!

Презирам земните корони
и всеки преходен престол.
Безумният успеха гони,
а сам не вижда, че е гол.

Превърнал съвестта си в плява,
душата – в касичка за бяс,
той своя жребий заслужава
дори до сетния си час.

Да бих решил да го обърна
за светъл път и Избор Свят,
духът ми мигом ще посърне
когато ме прогони с яд.

А после – с горд и евтин кикот
в измамата си продължи,
и дълго радва се циникът
на мрежата си от лъжи.

Какво да бих могъл да сторя
за оня, що е сляп и глух?
И сто години да се боря –
пръстта не се превръща в дух.

Да хлопам… Вътре е заето!
Леговище за враг жесток.
А в моя Господ на Небето
малцина припознават Бог.

Ти хлопай вместо мене, Боже!
Сърце кораво – Ти смекчи!
Че никой вместо Теб не може
да грейне в слепите очи.

И никой няма Глас гръмовен,
та Злото бързо да смути,
и клетникът – за грях виновен,
Кръвта Ти в миг да опрости.

А аз, слуга, с душа едничка,
отрекъл всяка земна лъст,
пред Теб смирен ще коленича,
със зов за Благодат и Кръст.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ВЕРЕН

Бъди на Бога в мъничкото верен.
Две шепи напълни със доброта.
Върхът не е веднага покатерен,
но се изкачва в зими и лета.

Обричането не е ден до пладне.
Завет е то – до сетния ти час.
Не давай на сърцето да отпадне,
в жестока суша или леден мраз.

Помни, че с малки стъпки се постига
най-дългия, вървян в живота път.
И следвайки – човекът се въздига
високо над себичната си плът.

А щом в Дома Небесен се намери
това, което с вяра си събрал,
крила от тебе ангел ще разпери,
нагоре, към извечния си дял.

И в Святото, щом бъдеш изнамерен,
към теб Отецът думи ще възлей:
Ти в малкото Ми беше твърде верен!
От днес нататък – многото владей!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ТРИСТИШИЕ ЗА ВАПЦАРОВ

(75 години от убийството на поета)

Когато стъкне пролетта огнище
във светли и обветрени души,
дори куршумът в черното стрелбище,
не може любовта да потуши…

Един разстрел… Безсилие от мрака.
Един поет, докоснал Вечността.
Там бяла пролетта ще го дочака,
на птиците в безсмъртните ята.

И огненометежна – ще допише
в крилата им последните слова.
Човекът с вяра най-свободно диша
и няма по-прекрасно от това…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ГОСПОДЕН КРЪСТЕ!

Господен Кръсте! Чист ме приюти!
Обичай ме, тъй както аз те любя!
Светът отдавна скръбно ме гнети
и искам като сън да го изгубя.

И в утрото на ден от зов и плам,
в реалност нова с вяра да пристъпя.
На Господ Бог сърцето си да дам,
и в извор от любов да се окъпя.

Не искам друго, Кръсте! В мен бъди!
Заветно ме изпитай! В Дух, до йота!
Че само в теб са Святите следи
до бисерните порти на Живота.

Душата ми не иска мрак и пръст,
но теб да носи в дните си. До века!
Че ти си Кръстът! Истинският Кръст,
чрез който Бог се свърза със човека…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

КЪМ ПОТОМЦИТЕ НА ЛЕВСКИ

(В памет на 180 годишнината от рождението на Васил Левски)

Искрата се превръща във звезда.
Кога и как? В Апостола се взрете!
С един копнеж, наречен Свобода,
живейте… Но готови да умрете!

Олтар си осветете! За Завет!
В кандилото му нека лумне вяра!
И огън сейте сред народа клет,
та робски дух до пепел да догаря.

Смъмрете страх, апатия и срам,
и игото строшете на ярема!
На Господ Бог във праведния Храм
бъдете не въздишка, а поема!

И някъде, след прага на смъртта,
дошла с кама, куршум или бесило,
ще тресне гръм, и блесне в паметта
една искра, изгряла до светило…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)