ОГНЕН СТИХ

Топлината е толкова близка,
че не може студът да мори.
Само трябва човек да поиска
да разпали в сърцето искри.

И тогава с гласа си ще сгрява,
а с дъха ще напомня за пещ…
Като въглен от древна жарава
ще топи ледовете горещ.

Светлината… И тя не помръква,
но от огъня ражда се пак.
Ако някой огнището стъква –
ще светлее в среднощния мрак.

И ще бъде с гласа си свещица,
а с дъха ще напомня за фар,
та душите от скръбна тъмница
да дари с най-лъчистия дар.

Надживял всеки страх и тревога
любовта си докрай разгори,
и в копнежа на нейния огън
своя дух на Христос покори!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НЕРАВНОСМЕТКА III

В онази младост – лека и въздушна
мечтаех като мълния да блесна.
Светът да се стъписа и заслуша
в зова на обич, искрено-небесна.

А после – в тиха скръб да коленичи,
за да очаква милост и пощада.
И приживе да види Беатриче,
изкупила съдбата му от ада.

Уви! Не ми е писано да бъда
водачът на тълпите оскотели.
Светът си иска страшната присъда
и мръсното едва ли ще избели.

С Вергилий няма в пъкъла да сляза,
та змийски род в куплети да изплача.
Нечистите за своята проказа
не ще намерят в тъмното илача.

Очите ми за тях са вече сухи.
Сълзите ми отвяха урагани.
Когато плаках – те крещяха глухи,
а моят зов го изкълваха врани.

Сега – пред старостта – ще се загърна
с едното козиняво наметало.
И даже в хули черни да посърна,
пак помня, че сърцето ми е бяло…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

НА БЕЛИЯ СВЯТ

Уж на белия свят е човекът роден,
но в живота му вмъква се мракът…
А душицата крехка – бял, невинен сатен –
куп премеждия страшни я чакат.

И в съдбата, тъй както въздига се ръст,
а годините трупат умора,
осъзнава човекът… Роден е за кръст
на невидим Създател под взора.

В скръб въздиша сърцето. И го пали искра,
за да хвърка в надежда висока,
та след нощ непрогледна да сияе зора,
и в Зорницата – вярна посока.

Че светът не е бял – няма никакъв спор.
Само детските мисли са бели.
А животът е избор между тъмен затвор
и небесните чисти предели.

И добре е в душата, върху белия лист,
Господ пръв да проскърца с молива.
Да останеш по детски най-възвишен и чист,
даже мракът от зло да прелива.

Че в съдбовното сито – до последния ден,
оцелял да си кажеш накрая:
Аз на Господ във белия свят съм роден,
а за мрака не ща и да зная…

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

НЕИЗБЕЖНА УЧАСТ

Светът върви към участ неизбежна.
Поет, препречил пътя му, е луд…
Къде съм тръгнал с кауза метежна –
подминат, непрочетен, недочут?

Рекламата е винаги по сметка,
а аз се подвизавах с блага вест.
Но в мрежата на праведната цедка
малцина виждат смисъла си днес.

Ръце протягах, от безумци плюти…
Сълзи пролях. Молитвен. В самота.
А грешните се радваха разплути
и весело прегръщаха смъртта.

Опитвах се скръбта си да преборя
с искри от вяра, с пламък от любов,
но виждах, че каквото и да сторя,
светът пропада в тъмния си ров.

От идоли – прогнил и невъзвратен,
в поклоните – прекършен като клон,
отдавна е изгубил път обратен
към вечния и мъдър небосклон.

Бях пътен знак. Похулен от мнозина.
А миг след катастрофите – желан.
Но там, оттатък – страшната картина
допълва само черният катран.

И ужасът, че следва безнадеждност
сред даже несънуван абсолют.
Светът върви към участ неизбежна,
а аз, препречил пътя му, съм луд…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

НЕ ИСКАМ!

Не искам за ръката пръстен,
та власт в света да ми дари.
В един Небесен Цар съм кръстен
и Той духа ми покори!

Не искам лъскава корона.
Суетна слава пръска тя.
По-скоро – четири пирона
и тръни, като куп цветя.

Не искам златна огърлица
душата ми да удуши,
а само с Божия искрица
Завет Свещен да ме теши.

Не искам за очите лупа,
измислена от дух лукав,
че слепият сред яма трупа
оловото на вечен гняв.

Не искам вино в златна чаша,
та зов лъстив да ме гнети.
Не ще ме блудница уплаши,
дори проклета да крещи.

Не искам рог да ме пробие,
когато в бяла пелена
у мене Младенецът пие
лъчи от нежна Светлина.

Не искам зарът на змията!
Избрах си Камък от Сион!
И нека Вечността Му Свята
в сърцето ми намери Трон!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОЩЕ КАПЧИЦА ВЯРА!

Още капчица вяра ми дай,
Боже Свят от високите сфери!
Всеки път е с начало и край,
а пък моят – от немощ трепери.

Още ден в Твоя Дух да съм жив,
даже мъка в потоп да ме дави.
Нека нося венеца трънлив,
като крив между многото прави.

Всяка жертва е в прицел на съд.
Любовта – на омрази мишена.
Само Ти й остана отвъд,
но с утеха – отсам – е лишена.

Още капчица вяра ми дай,
та горкото докрай да изпия –
паднал ангел всред земния рай,
но с Небесния зов от Месия.

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

МОЯ ТИХА НАДЕЖДО!

Само тебе си имам, светиньо –
моя тиха надеждо в Христа.
С теб небето е винаги синьо,
а земята ухае с цветя.

Ти си нишка, която преплита
скръб и болка с лъчи светлина,
но страдалецът в мен не попита
как за тебе се плаща цена.

Като жертва над Свята жарава,
или кръст, който нося едвам –
ти си смисъл, по-нужен от слава,
даже сетния дъх да ти дам…

Само тебе си имам, довека,
и те кътам дълбоко в гърди.
През съдбата ми – стръмна пътека –
Свято бреме до смърт ми бъди!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)