СТРЪМЕН СМИСЪЛ

Не искам в търсене суетно
дъхът ми да напомня тлен.
Аз следвам поприще Заветно,
от стръмен Смисъл напоен.

Светът – от страсти ми додея.
Пръстта – на вярата тежи.
Дори сънувам, че се рея
в небе без мрак, и без лъжи.

Кога щастлив ще се събудя
във свят без болка, в ден без скръб –
поне веднъж да видя чудо,
понесъл Кръст на своя гръб?

Защо светецът в зов безплътен
напомня замък в руини
и дълго чака порив смътен
зад онемелите стени?

Лъчите Святост изнамира
високо, в клетвен небосвод,
а долу клетникът умира
без чест, без име, без имот.

Преборил битието вяло
от чист Завет гори духът,
че в края ражда се начало,
а Смисълът е чак отвъд.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s