МЪДРОСТТА НА КОСТЕНУРКАТА

Все още имам истинска причина
за чудното понятие „живот“.
И вярвам, че преди да си замина
ще намаля забързания ход.

Летата навъртях на прима виста,
към свършека навярно устремен.
Но моята душа, до болка чиста,
прошепна уморена думи в мен…

„Поспри за миг със този бяг, човеко!
Ще дойде краят, искаш или не!
И вместо да витаеш надалеко
поне веднъж бъди на колене.

Така ще видиш кълн на пъстро цвете
или лъчите в утринна роса,
а трепетни от мъдрост ветровете
ще шепнат зов от святи небеса.

Превръщай в час едничката минута.
Мига разтегляй до възторг от ден.
Дори едната дума недочута
щом чуеш – ще си в смисъл зареден…“

Душата млъкна. Мисълта отмина.
А после пак просветна в ален свод.
Все още имам истинска причина
за чудното понятие „живот“…

Не е ли то заветната къщурка,
с която преживяваш векове,
когато като мъдра костенурка
минутите превръщаш в часове?

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s