ВЯРАТА НА ЙОВ

Годините ми неосъществени
вещая си с последен благослов –
в реките на кръвта – горещи вени,
да тръпне нека вярата на Йов.

Да грее тази сила несломима
в туптежа на сърцето – нощ и ден.
И страдайки, все още да ме има –
обветрен, но в духа неповален.

Перото да потърси полет древен.
Тефтерът с бели листи – дървеса.
През лирата – от ангелски напеви –
да лазят мравки в моята коса.

И още стих! И още два-три реда…
В мастилото дъхът ми да бразди.
Все още ясен… И все още ведър
вестител на далечните звезди.

А щом светът низвергне в мен поета,
и пътят ми привърши в нощен зов –
подобно скитник, случил на несрета,
да бих си тръгнал с вярата на Йов.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s