ПРОСЪНУВАНА МЕЧТА

Аз все още съм камък крайбрежен
и ме мият солени вълни.
А в съдбата ми – сън неизбежен,
преминават и нощи, и дни.

Шепне своята болка морето
и в черупки на мида бразди,
та отпосле – в стиха на поета
да мъждукат високи звезди.

Да прошепнат седефено в бриза,
че са мои желани лета,
а в лъчите им с трепет да слиза
просънувана с вяра мечта…

С безпределен копнеж да ме вае.
Да ме вдигне в среднощния свод.
За да зная насън, че това е
звездно чудо за моя живот.

Надживял всяка орис крайбрежна,
да съм амфора, вдъхната с блян,
а у мен да твори безметежна
своя космос Любов-Океан.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s