КЪМ МОЯТА ПРОШКА!

Моя прошко, от болки родена,
прокървила всред тъжния мрак.
Със захапка на дива хиена,
остри спомени ръфат те пак.

Две горчиви сълзи не дочака,
нито думи с призната вина.
С теб душата скръбта си изплака
и плати невъзможна цена.

Колко ножове, гърбом забити,
моя прошко до днес претърпя?
И повдигнала взор към звездите –
колко нощи тревожна не спа?

Знам какво си – отлитаща птица
над света, който тленно пълзи.
Щом те зърне – Небесна зеница
ще пролее за мене сълзи.

И прободена длан ще затвори
всяка рана, що в мене кърви.
Моя прошко, отлитай нагоре!
Грях и зло против мен забрави!

Както буря стъклата измива
а след нея светлеят лъчи,
тъй бъди ми всевластна и жива,
и, простила докрай, премълчи…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s