НЕ ЩА ВЪРХА ТИ, ДЯВОЛЕ!

В едно сърце не всичко се побира,
а само извисените неща.
Дори да искаш светлата ми лира,
не ща върха ти, дяволе… Не ща!

Корони, лаври, златни пантеони
за своите драскачи запази.
И скрий от тях ръждата как се рони,
щом червеят в перата им пълзи.

Превръщай имената им на стока.
Продавай ги. Клиентите са бол.
Че в своята обреченост жестока
творецът с етикет е бос и гол.

Звезда, която в пръст е приземила
на разума небесните лъчи.
Или пък съвест, като пот избила,
която вижда злото, а мълчи…

Не съм казан за подлост и поквара.
Залостих си вратата. Без печал.
Две шепи да напълня с глътки вяра,
ще знам, че ненапразно съм живял.

В сърцето ми не всичко се побира,
но ти за мен низвергнат остани…
Дори с една обезценена лира
ще славя Бог през земните си дни.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s