НЕЖНОСТТА, РАЗВЯЛА ГРИВИ

“Уподобих те, любезна моя, на конете
от Фараоновите колесници…”
(Песен на песните 1:9)

Жадуван шум от чаткащи копита.
Летят в небето приказни коне.
Еднички думи моят глас попита:
„Обичаш ли ме? Мъничко поне…“

И сякаш нежността, развяла гриви,
през полета си ветрове събра.
А чувствата – напиращо игриви
сияеха от сбъдната зора.

Сърцата ни искряха от подкови.
И онзи тропот – че светът тупти,
когато с устни, за мига готови,
в една целувка покориш ме ти.

Ясен Ведрин
(Лозата на Енгади)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s