СМЪРТТА НА ПТИЧКАТА

Засъхналата кръв на малка птичка
прониза с болка моето сърце.
Със счупени крила, съвсем самичка,
лежеше тя на прашното шосе.

Умряла. Може би, преди минути,
със човчица, разтворена за стон.
Отнесла сетни думички нечути
в смъртта, в неумолимия закон.

Наведох се. Погалих я потресен
и човчицата пипнах със ръка.
И ето, че от нея бликна песен,
подобна на водите на река.

„О, страннико! Не ще да оживея!
В небето вече няма да летя.
Убиха ме! Крилата вече тлеят
и скоро ще ме върнат във пръстта.

На кой попречих горе във простора?
И кой на моя полет завидя?
Бях бедна птичка. Сива, безпризорна.
Без покрив. Само с малко свобода.

Гнездо си нямах. Спях по керемиди.
Другар си нямах – с мене да лети.
Та можеше ли някой да завиди
на птичка, пълна само със мечти?

И трябваше ли мойта птича песен
да бъде прицел на жестоко зло?
Кому живота аз направих тесен?
Кого подразних с бедно потекло?

Но той отгоре стрелна се, рани ме.
И мигом във простора отлетя.
Така умрях. Без обич и без име.
Така дори изсъхна ми кръвта.

Едно едничко нещо ти се моля.
Покрий ме с пръст под розовия храст.
Но забрави за моята неволя.
И за смъртта, която вкусих аз…“

Погребал я на розите под храста,
изтрих печален бликнали сълзи.
А полъхът от птичето нещастие
пред вас във този стих се отрази.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s