НЕБЕСНИТЕ ХОРА

Ако утро изгрее в лазурни лъчи,
озарили красиво простора –
пак ще мие надеждата тъжни очи,
като зов от небесните хора…

Те се срещат тъй рядко. За миг в чудеса.
Глътка нежност след тежка умора.
И се скриват, подобни на капки роса,
най-добрите, небесните хора…

Кой и как би ги търсил в безброй светове
с някой чуден космически кораб –
ще ги срещне, щом в мъката Бог призове
тях самите, небесните хора…

Нямат памет и знаци от стар летопис,
но в преломния миг са опора.
Те са светлото чудо от небесната вис,
тъй желани – небесните хора…

И не питай дали са привидение, сън.
Нямат смисъл въпросите в спора.
Може би с шепа обич, подарена навън,
в нас се раждат небесните хора.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s