Сляп за злоба и човешки гнет,
сляп за ярости, обиди, храчки,
чукайки с тояжката навред
аз отново тръгвам с плахи крачки.
Цял живот молитва съм шептял
Господ някак да намери начин –
с вяра да превърне шепа кал
в чудото за моите клепачи.
Да прогледна и да видя свят.
Слънцето, небето и звездите.
Да усетя обич, благодат.
Да ме сгрее огън във гърдите.
Може би в човешките очи
добротата всякога наднича.
И извират отсред тях лъчи,
а човек с човека се обича.
Господи, ще дойдеш ли? Кажи!
В милост да ме изцелиш чудесно!
Слепотата толкоз ми тежи.
А за Тебе чудото е лесно!
Но дали, прогледнал в Силоам,
няма още моят дух да страда?
О, слепецо! Не унивай там!
Дар е слепотата ти, награда!
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
