ИДИОТ

Битието със тежкия градус
вече трудно отпивам с очи.
Накъдето погледнеш – нерадост.
И каквото да вкусиш – горчи.

Искам всичката своя надежда
на човеците бедни да дам.
Да им бъде завивка, одежда.
Да им бъде трапеза и храм.

Искам болката в тях да изпия.
Всяка мъка и всеки товар.
И съдбата им – черна сгурия –
да прогоня със пламенна жар.

Тежък градус кипи в битието –
иска всяка надежда да спре.
Труден избор стои пред сърцето –
да живее или да умре.

Вече имам си избор, нагласа –
ще умирам, раздаващ живот.
А очите на висшата класа
ще съгледат във мен… идиот.

Идиот,… но изпълнен със радост
на бедняка надежда да дам.
Битието със тежкия градус
побеждавам с протегната длан.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s