Битието със тежкия градус
вече трудно отпивам с очи.
Накъдето погледнеш – нерадост.
И каквото да вкусиш – горчи.
Искам всичката своя надежда
на човеците бедни да дам.
Да им бъде завивка, одежда.
Да им бъде трапеза и храм.
Искам болката в тях да изпия.
Всяка мъка и всеки товар.
И съдбата им – черна сгурия –
да прогоня със пламенна жар.
Тежък градус кипи в битието –
иска всяка надежда да спре.
Труден избор стои пред сърцето –
да живее или да умре.
Вече имам си избор, нагласа –
ще умирам, раздаващ живот.
А очите на висшата класа
ще съгледат във мен… идиот.
Идиот,… но изпълнен със радост
на бедняка надежда да дам.
Битието със тежкия градус
побеждавам с протегната длан.
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
