Не искам да се губя сред заглавия,
на славата подгонил ветровете.
С конфликта между кривия и правия
живея като огън в редовете.
Привикнах на възторг. И на отричане.
От свойта черга всеки е безгрешен.
Вината по презумпция е ничия.
Осъденият – до гротеска смешен.
Разкъсван от надъхана виелица –
рискувам, даже в буквите разнищен.
И стъжва се духът ми, другоселецът,
в дима лютив на пламъка отприщен.
Изгубил всяка мисъл за наградата –
престанах да се взирам в синевата.
Когато Хус изгаря жив на кладата
– свещена там е само простотата.
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 