Колко бързо прочитат се думите –
капки кръв от душа прокървила,
но остават сърцата нелумнали,
като сажди без огнена сила…
Просякиня е болката, тръгнала
от врата на врата да почука.
Като сянка, завила зад ъгъла
или просто захвърлена скука…
Даже камъкът, твърд в подразбиране,
пред човешкия лед се снишава.
Много тъжно е всяко умиране,
щом творецът е смачкан в забрава.
Няма смисъл, заложил на укора,
да насилва за свята промяна –
че вълната, към острото хукнала,
пак привършва до капчици пяна.
И сълзите, в тъгата му бликнали,
ще изсъхнат в горчивост солена…
Може би, чак отвъд, е обикване!
В друго време. И в друга вселена.
Там, където от огън огреният,
е искра от любов и почуда…
И усмихва се ново Творение
в Ренесанс на Живот-Пеперуда!
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 