МОЕТО ВЕРУЮ

Каквото губих – нека да остане
завинаги изгубено от мен.
Сърцето си не врекох на имане,
но в нямане – от свише покорен.

И леко бе ми някак на крилата.
За миг да ги разперя и… летях.
Не ме плени решетка със позлата,
но синьото на вечния размах.

Каквото нямах – нека да го няма.
И в малкото съм трепетно честит.
Една завивка топли и за двама,
а къшей хляб ми стига да съм сит.

Един живот духът у мен да дал би
на оня, който рови като кърт –
надминал бих и слава, и печалби
в утробата, нарочена за смърт.

Че живото не може да възкръсне –
е правда, надживяла този свят.
За друг копнеж отдавна ми е късно,
щом беден се усетих най-богат.

Щом нямаше синджири суетата
в килия като роб да ме държи,
но птицата ми волна от душата
научи се в Небето да кръжи…

Ограбваха ме – за да не спечеля,
но аз до сетен грош съм им простил.
Доволно ми е твърдата постеля
със Камъка на Яков във Ветил.

Каквото губих – трябваше да губя.
Каквото нямах – Бог ме пощади!
Едно сърце ми стига да се влюбя
в един Христос у моите гърди!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

One thought on “МОЕТО ВЕРУЮ

  1. Блажен си, Приятелю… Нека съдбите и сърцата ни Бъдат запечатани в тези Светли и Истинни Стихове… Благодаря Ти… Амин и Амин!!!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s