Дори през мъглите на дългата зима,
измръзнал от острия вятърен студ,
дъхът ми посоката своя си има
и някъде пак ще намери приют.
Все още лъчист и от зло непреборен
пребъдвам от вяра за крехки листа,
че топъл е скритият в словото корен
и него не би вледенила смъртта.
Тъй лесно омразата клоните кърши
и свива мечтите си всяко сърце.
А мракът свисти, че животът ще свърши,
дори след протегнати с обич ръце.
Каквото успее да вземе – го взима…
Но не и от мен! Не и в моя живот!
Дори през невяра, напомняща зима,
духът ми е вяра, а думите – плод.
Че иде от бъдното пролет красива
и лято горещо след нея искри…
Дърво ли съм? Нека зовът ми прелива
и в други дървета копнеж да твори.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
Благодаря Ти, Господи, за Твоето Дърво на Живот… Благословено да остане за Вечността… Амин и Амин!!!
ХаресвамLiked by 1 person