ДЪРВОТО ПРЕЗ ЗИМАТА

Дори през мъглите на дългата зима,
измръзнал от острия вятърен студ,
дъхът ми посоката своя си има
и някъде пак ще намери приют.

Все още лъчист и от зло непреборен
пребъдвам от вяра за крехки листа,
че топъл е скритият в словото корен
и него не би вледенила смъртта.

Тъй лесно омразата клоните кърши
и свива мечтите си всяко сърце.
А мракът свисти, че животът ще свърши,
дори след протегнати с обич ръце.

Каквото успее да вземе – го взима…
Но не и от мен! Не и в моя живот!
Дори през невяра, напомняща зима,
духът ми е вяра, а думите – плод.

Че иде от бъдното пролет красива
и лято горещо след нея искри…
Дърво ли съм? Нека зовът ми прелива
и в други дървета копнеж да твори.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)