Нямам, бабо, пари да ти дам.
И на мен от оскъдност е свито.
Но ти казвам, до искреност прям,
че се свършва Господното жито.
Тая жетва от светли души,
що проточи се двадесет века –
съкрушени Христос утеши
на стеснената Своя пътека.
Той преведе ги, както овчар
малко стадо през урви избавя.
На Небето принесе ги в дар –
там, където Отец се прославя.
Ето, капчица вяра задръж!
От сърцето си в теб ще прелея!
Ако жадният моли за дъжд –
благодарен ще бъде за нея.
Малко семенце стига до плод.
С топла дума покълва утеха.
Много взеха ни в този живот,
но пък Господ кога ни отнеха?
Къшей хляб нека Той ти дари –
там, в горещата пещ на сърцето.
Нямам, бабо, в ръката пари,
но вестявам ти Дух от Небето!
Той от кризите страх не държи.
Не е стока с цена на пазара.
Тръгвай, бабо! И Богу кажи,
че ти стига сълзицата вяра…
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
