РЪКАТА МИ ПОДРЪЖ!

(молитвата на едно дете от гетото)

О, Господи! Ръката ми подръж!
Надежда сътвори ми – да живея!
На Тебе съм се молил неведнъж,
дори молитви сам да не умея.

В порутена къщурка ме търси,
сред мъката от всичката несрета.
Там мама скубе своите коси
защо ме е родила толкоз клета.

Там татко гледа с поглед потъмнял.
Дори да ме прегърне не желае.
Не ще попита колко хляб съм ял.
Една сълза не може да изтрае.

О, Господи! Защо немилостив
светът така ужасно ни отхвърли?
Защо не става бедният щастлив?
И той – о, Боже – зъл ли е, добър ли?

Защо не може мама в късен мрак
за мен приспивна песен да запее,
а вятърът – от зейналия праг –
дори и под завивка леденее?

О, Господи! Ръката ми хвани,
че само Твоят огън ще я стопли,
а няма друг в самотните ми дни,
за да дочуе тъжните ми вопли!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

One thought on “РЪКАТА МИ ПОДРЪЖ!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s