АБСУРДИСТАН

Аз не искам живот във вселена,
свита сякаш до нищо и мрак.
От гърмежи и страх напоена.
От изгарящ във тъмното влак.

Не мечтая живот от абсурди –
черна дупка за светли искри.
Свестни, гдето ги считат за луди,
или луди, но с власт и пари…

Не чета новинарските мрежи,
като лиги от адова паст.
Катастрофи. Убийства. Грабежи.
Всеки ден – във фаталния час.

И статистики даже презирам –
за инфаркти, инсулти и рак.
Смърт ли казват? Та кой не умира,
щом си има смъртта похлупак?

Щом си имаме Охрид и Бяла…
И Катуница с див кръволок…
Памет българска! Триж потъмняла!
Черен помен на бял некролог!

Щом си имаме Лим и Индиго,
и Сарафово с ужас дори…
Где е Вазов, за новото иго,
нова повест сега да твори?

На несгодите в тъжния крясък,
аутсайдерът – винаги аут…
А Абсурдът, излъскан до блясък,
реже лента… Открива асфалт…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s