От старата година ще си взема
единствено дъха на Любовта.
А след това – спокоен ще поема
в преследване на новите лета.
И все едно какво ще се стовари
връз моите сребреещи коси.
Дори чрезмерна скръб да ме удари –
Тя мен ще утешава и спаси.
В сърцето не задържам миг от слава.
Съдбата не прилича на медал.
Посях си семената от жарава
с надеждата, че в Бога съм посял.
И някъде – през бъдните години
от пламъчета жетва ще кипи,
а той, духът ми, няма да изстине,
и смисъла си – жив ще укрепи.
Не си замесих баница с късмети.
Не бих налучкал здраве и пари.
Но стига ми, че в бъдните куплети
от лирата ми огън ще гори.
Един със нова сила ще обича,
а друг – от стара болка – ще прости.
Любов, о, Боже, свято си заричам
и моля Те да ми я пазиш Ти!
Че някога, когато ден помръкне,
а нов не дойде да го замени –
жар-птица от сърцето ми ще хвръкне.
към вечните небесни висини.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 