Сияние в лъчисти езера
и поглед, който плува из безкрая.
Рисувана от ангелски пера –
една невинност, идеща от Рая.
Изплувало от смисъл и следа –
видение, което ме съзира.
Дали е просто миг от свобода
за трепета на светлата ми лира?
На птицата – крила и небеса.
На вярата – възторг и дивна песен.
Молитвена въздишка от роса
и образ, от Прекрасното възнесен.
Сияние в лъчисти езера.
Поема, за която дъх не стига.
Не го разбрах. Не ще го разбера.
Защото ме снишава и въздига.
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 