Бях скиталец, замръкнал навън.
Само ти ми отвори вратата.
Одеяло ми даде – за сън,
и легло – за покой на душата.
Само ти ми притопли вода
и със нежност изми ми нозете.
А в сърцето ми нова звезда
ярко лумнала, мигом засвети.
Само ти нагости ме със мед
и масло върху дъхава пита.
Та в глада си, от немощ обзет,
ядох сладко, до пълна насита.
Само ти ме целуна със жар
и в съня ми ме гледаше будна.
Моя обич – от Господа дар,
звездолика, вълшебна, пречудна.
На живота в студения ров,
гдето хиляди тласка съдбата,
само ти ми остана, Любов –
утешителка чиста и свята!
Ясен Ведрин
(Шарена палитра)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 