САМО ТИ

Бях скиталец, замръкнал навън.
Само ти ми отвори вратата.
Одеяло ми даде – за сън,
и легло – за покой на душата.

Само ти ми притопли вода
и със нежност изми ми нозете.
А в сърцето ми нова звезда
ярко лумнала, мигом засвети.

Само ти нагости ме със мед
и масло върху дъхава пита.
Та в глада си, от немощ обзет,
ядох сладко, до пълна насита.

Само ти ме целуна със жар
и в съня ми ме гледаше будна.
Моя обич – от Господа дар,
звездолика, вълшебна, пречудна.

На живота в студения ров,
гдето хиляди тласка съдбата,
само ти ми остана, Любов –
утешителка чиста и свята!

Ясен Ведрин
(Шарена палитра)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s