Не заспивай, дори свечерени
часовете да тънат до мрак,
а очите – за сън уморени
да затварят клепачите пак.
Чудесата отдавна са скрити –
не във някой далечен палат,
и красивата фея не скита
да те срещне по белия свят.
Тя отдавна у тебе нощува.
От огнището шепне без глас.
Не е нужно дори да сънуваш,
за да има вълшебство за нас.
Усмихни се! Пантофка ти нося,
сътворена от нежен кристал.
Не оставай в мечтите ми боса
Пепеляшко след нощния бал.
Аз те чакам! Отдавна учуден
пред каляска от лунно сребро.
А светът ни – вълшебно събуден
ще допише самият Перо…
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
