Не бих подминал старческа ръка,
протегната към мен, да я милея.
Да мога като зов да изрека
от болката изстраданото в нея.
За пръстите, отдали всеки плам,
на блъскането – лете или зиме.
За ориста в насечената длан,
която като огнен нож гори ме.
Петаче да й пусна – ще гнети,
дори и да достигне за самуна.
Прости ми, дядо! Моля те, прости!
Ръката ти аз искам да целуна!
В дъха си твоя хал да задържа,
а после върху лист да го изплача,
преди по моя път да продължа,
а ти – въздъхнал да потънеш в здрача.
И в сенките, от нощни висини,
една ръка с любов да те погали.
Хвани я, дядо! Здраво я хвани,
че миналото – кучета го яли…
Но в бъдното, прекрачил… Ей така!
Докле очи притвориш… И те няма!
С най-святата, прободена ръка,
да литнеш тих… На Господ Бог към Храма!
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 