ДУЕЛ НА ВЕТРОВЕТЕ

По брулените хълмове на залеза
в дуел се срещат силни ветрове.
Сковано от невидима парализа
над тях мълчи изстрадало небе.

И в мълниите бляскави на сблъсъка
припламват храсти, клони и листа.
Над тях – Съдбата – строга и навъсена,
отсъжда в гръм… Спечели старостта.

Красива младост, вятърно щурмувана,
захвърля острието настрани…
„Отивам си! Все още несбогувана!
Но ти не страдай в бъдните си дни!

На хълмове от бурни дълголетия
двубоят свършва винаги така.
Приветствай старостта с ума си, клетия,
а после верен й подай ръка…“

Издъхна младостта ми, с меч посечена.
Пожарите си мигом угаси.
А старостта – съдбовна и обречена
погали в бяло моите коси…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s