По брулените хълмове на залеза
в дуел се срещат силни ветрове.
Сковано от невидима парализа
над тях мълчи изстрадало небе.
И в мълниите бляскави на сблъсъка
припламват храсти, клони и листа.
Над тях – Съдбата – строга и навъсена,
отсъжда в гръм… Спечели старостта.
Красива младост, вятърно щурмувана,
захвърля острието настрани…
„Отивам си! Все още несбогувана!
Но ти не страдай в бъдните си дни!
На хълмове от бурни дълголетия
двубоят свършва винаги така.
Приветствай старостта с ума си, клетия,
а после верен й подай ръка…“
Издъхна младостта ми, с меч посечена.
Пожарите си мигом угаси.
А старостта – съдбовна и обречена
погали в бяло моите коси…
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 