Бъди ми ангел, който да воюва
за всеки лъч в душата ми със меч.
Отблизо – като зов да ме милува
и с дъх да ме измолва – отдалеч.
С крилата си в съня да ме загръща.
В очите си с мечти да ме твори.
Да бъде святост – все една и съща,
готова всеки миг да озари.
Бъди ми ангел! Дните ми човешки
божествено пронизвай и тъчи.
Прощавай непростимите ми грешки
и раните ми с нежност заличи.
В лицето ти небето да позная!
В косите ти – възторга на нощта!
Начало ли си – аз да бъда краят
и в нас да се събира вечността.
Бъди ми ангел – до завет и вяра!
До сбъдване в молитва и копнеж!
От стрък по-млада! От света по-стара!
Но чиста – като пламъка на свещ…
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 