ТРОИЧНО УВЕЩАНИЕ

Вещай ми, Прорицателко Съдба,
щастлива участ, с нежност напоена…
Очите ми усмихвай с веселба,
сърцето – с нощен шепот на сирена.
Без думите ти страдах всеки път,
когато губех ключ или посока.
Бездомен ме отхвърляше домът.
Без път пълзеше вяра слепоока.
Но с тебе, щом сърцето увещая,
любовен плам разпалвал бих до края…

Вещай ми, Повелителко Любов,
кристални чаши със горчива пяна.
И нека под небесния покров
завинаги със тебе да остана.
Без думите ти бях душа от стон.
Без виното ти – сух, като коричка.
Без сватбения марш на Менделсон
умирах в самотата си едничка.
Но с тебе, щом сърцето увещая,
в живота смисъл бих открил до края…

Вещай ми, Господарю мой, Живот,
ръце горещи, милост във сърцето!
Докосна ли житейския хомот –
да го направя с пламък от Небето!
Без думите Ти има ли Съдба?
Без Твоя дъх – дали Любов достига?
Не бих делил Те в никаква делба!
Възпял Те бих – наяве и на книга!
Че с Тебе, щом сърцето увещая,
намерил съм искриците на Рая…

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s