Когато глупостта е коронясана
и разумът захвърлен е в калта,
властта се киска – горда и разпасана,
а робите се връзват с печалта.
В един кошмар, нарочен да е истина,
човекът среща страшния си ад.
И страда от присъдата неистово –
да бъде никой в нечий сбъркан свят.
Едното болтче някъде в машината.
Невидимо зъбчато колело.
И орис, като вълча паст раззината,
живота му да дъвче – в зло след зло.
Но мъдрият – да би видял трагедия,
по-скоро ще е трижди ослепял,
че черното е взор за черногледия,
лишен от вяра в светъл идеал.
Властта от памтивека е в къртицата.
Набъбва всеки червей от пръстта.
И не това на разума е прицелът
сред всичките мишени на света.
Но да остане – светъл след покварата.
Небесно неподкупен – като фар.
Ще го намери Смисълът на Вярата,
че робът вчера – утре ще е цар!
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 