СМИСЪЛЪТ НА ВЯРАТА

Когато глупостта е коронясана
и разумът захвърлен е в калта,
властта се киска – горда и разпасана,
а робите се връзват с печалта.

В един кошмар, нарочен да е истина,
човекът среща страшния си ад.
И страда от присъдата неистово –
да бъде никой в нечий сбъркан свят.

Едното болтче някъде в машината.
Невидимо зъбчато колело.
И орис, като вълча паст раззината,
живота му да дъвче – в зло след зло.

Но мъдрият – да би видял трагедия,
по-скоро ще е трижди ослепял,
че черното е взор за черногледия,
лишен от вяра в светъл идеал.

Властта от памтивека е в къртицата.
Набъбва всеки червей от пръстта.
И не това на разума е прицелът
сред всичките мишени на света.

Но да остане – светъл след покварата.
Небесно неподкупен – като фар.
Ще го намери Смисълът на Вярата,
че робът вчера – утре ще е цар!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s