Когато след премеждия и лутане
открия твоя поглед върху мен…
Когато спрат секундите, минутите,
а допирът ми в теб напомня ден…
Когато невъзможните поверия
се сбъднат в дъх и поглед, като стон…
Когато, стъпил в райските преддверия,
узная, че душата ти е трон…
Когато блян и порив неизричани
в две думи търсят смисъла си свят…
Когато сме въжета от привличане,
а чувството над нас е водопад…
Когато от самотни междупръстия
ръцете станат вплетени от зов…
Когато си измолено-прекръстена
едничка моя търсена любов…
Когато вечността намери пристана
за своите притихнали вълни…
Когато си ми книга, непрелистена,
а в нея от поезия звъни…
Когато радостта, неутолената,
искрите ми превърне на заря –
тогава нека сбъдне се вселената,
която не успях да ти даря…
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
