ПО СВОЙ СИ НАЧИН

Гледам те по свой си начин – както огънят барут.
Винаги нееднозначен – мъдър, но и малко луд.
И не питай до къде съм прозаик или поет.
Пролетта за мен е есен, а пък лятос тъпча лед.

Търся те по свой си начин – сякаш въздухът вода.
Даже в мислите прозрачен. Като полет без следа.
Ако малко съм ти нужен – твоят глас ще ме спаси
и ще бъда вятър южен в литналите ти коси.

Искам те по свой си начин – като птица без кафез.
Смеейки се – да те плача. Да си утрешното днес.
Нямам в думите верига, но така е по-добре.
Нищото от теб ми стига – само зов да побере.

Имам те по свой си начин – даже да остана сам.
Ако в тебе съм вторачен – виждам себе си за храм.
И това за нас не крия – следвам смисъла един –
да сме сбъдната стихия от копнеж небесносин!

Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)

2 thoughts on “ПО СВОЙ СИ НАЧИН

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s