ГРОЗНО ПАТЕНЦЕ

Тази вечер те каня на гости.
Сипвам вино. Свещица пламти.
За нещата – загадъчно прости –
топля куп заскрежени мечти.

Знам, вратата не ще се отвори,
нито в миг ще ме стресне звънец.
Ти ще дойдеш, но някак отгоре –
като фея от светъл дворец.

Като болка на моята лудост,
като шепот на тъжния вик,
като миг на изстрадано чудо,
че се влюбваш в самотния лик.

Ти ще дойдеш, а аз ще съм нежен –
всички мисли и чувства разкрил.
Оня лебед красив, белоснежен,
който патенце грозно е бил.

Оня смисъл, че всичко красиво
иска време за своя разцвет…
Пия вино, до болка горчиво.
Чакам теб, но замръзнал от лед!

Ти не идваш, дори и отгоре!
Няма фея от светъл дворец!
А стъклото на моя прозорец
замъглява от снежен прашец.

Тази вечер те каня на гости…
Празна чаша. Догаря свещта.
Грозно патенце с много въпроси
и несбъднато чудо в нощта…

Ясен Ведрин
(Светулки в шепата)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s