Тази вечер те каня на гости.
Сипвам вино. Свещица пламти.
За нещата – загадъчно прости –
топля куп заскрежени мечти.
Знам, вратата не ще се отвори,
нито в миг ще ме стресне звънец.
Ти ще дойдеш, но някак отгоре –
като фея от светъл дворец.
Като болка на моята лудост,
като шепот на тъжния вик,
като миг на изстрадано чудо,
че се влюбваш в самотния лик.
Ти ще дойдеш, а аз ще съм нежен –
всички мисли и чувства разкрил.
Оня лебед красив, белоснежен,
който патенце грозно е бил.
Оня смисъл, че всичко красиво
иска време за своя разцвет…
Пия вино, до болка горчиво.
Чакам теб, но замръзнал от лед!
Ти не идваш, дори и отгоре!
Няма фея от светъл дворец!
А стъклото на моя прозорец
замъглява от снежен прашец.
Тази вечер те каня на гости…
Празна чаша. Догаря свещта.
Грозно патенце с много въпроси
и несбъднато чудо в нощта…
Ясен Ведрин
(Светулки в шепата)
