ПЪТНИЦИ

Пътници кръстосват мисълта ми.
Хлопат по заключени врати.
Спомнят ми отминалите драми –
срещи, думи, пориви, мечти.

Всеки, своя раница понесъл,
има нещо мъничко от мен –
остра болка или тъжна песен,
даже някой зов неприютен.

Нямам за нозете им окови
и във плен не бих ги задържал –
моите несбъднати любови,
късали сърцето ми без жал.

Още имам огън да се сгрея.
Съчки, шума, наръч от дърва.
Нечия усмивка да копнея.
Да въздъхна в писани слова.

Може би край стъкнато огнище
пътниците в мен ще приютя.
Тъжно разпиляван и разнищен,
но готов докрай да им простя.

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s