ТИХА ПРЕВРАТНОСТ

От тихата превратност на скръбта
душата ми до изгрев просветлява.
Не искам друго. Само красота
и в утрото врабец да ми припява.

На злобата не давам нито миг.
Сърцето ми с добро е отмъстено.
Дори от зло да станах мъченик –
простих, и зная, че ми е простено.

Неволно ослепях за грехове
и в чужд позор престанах да се взирам.
Поисках синева да ме зове
и в облаците мъдрост да намирам.

Утехата – във всяка капка дъжд,
която от небето е сълзица.
И ветреният повей – като мъж,
на колене пред святост на девица.

Така ще изживея всички дни,
отгоре милостиво подарени.
Превратност тиха нежно ме плени
и изгревна любов всели се в мене.

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s