ТИХА ПРЕВРАТНОСТ

От тихата превратност на скръбта
душата ми до изгрев просветлява.
Не искам друго. Само красота
и в утрото врабец да ми припява.

На злобата не давам нито миг.
Сърцето ми с добро е отмъстено.
Дори от зло да станах мъченик –
простих, и зная, че ми е простено.

Неволно ослепях за грехове
и в чужд позор престанах да се взирам.
Поисках синева да ме зове
и в облаците мъдрост да намирам.

Утехата – във всяка капка дъжд,
която от небето е сълзица.
И ветреният повей – като мъж,
на колене пред святост на девица.

Така ще изживея всички дни,
отгоре милостиво подарени.
Превратност тиха нежно ме плени
и изгревна любов всели се в мене.

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s