РАЗЛИСТЕНИ РАЗПЯТИЯ

Когато се разлистим до разпятия
и в чувствата ни святост затрепти –
ще има зов в докоснати обятия
и дъх за оживелите мечти.

В един сезон, измолен за възвръщане,
изгубеното – в нас ще проличи.
До сетния си атом ще сме същите –
но с други, непроглеждали очи.

С ръце, които тръпнат недогалени.
С напълно непознати гласове.
От бялото на огъня разпалени
до взора на далечни върхове.

От порива на нощното ни вричане
до смисъла на изгрев като бряг.
От изповеди, никога изричани,
до памет – като връщане и праг.

В една вселена – още неиздирена
лъчите ще рисуват светъл брод.
И радостта ни, сто пъти умирана,
в душите ще възкръсне за живот.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s