Поискаш ли да бъдеш с мен, бъди –
обичана, шептяна, вдъхновена.
Не бих ти свалял никога звезди,
защото ти за мене си вселена.
Но в теб самата низ от чудеса
аз бих творил, подобно чудотворец.
Небе ще бъде твоята коса.
Очите ти – стъклата на прозорец.
Ръцете ти ще бъдат вятър свеж –
южняк, дошъл от сините морета –
през трепета на женския копнеж
да ми дари две шепи за карета.
Червените ти устни ще са жар,
извлечена от гърлото на кратер.
Целувката ти – златен кехлибар,
узряло грозде в пламналото лято.
Сърцето ти в нощта ще е луна,
а сутрин в слънце ще се преобръща.
Ще бъдеш просто чудото-жена –
светликът на самотната ми къща.
Поискаш ли да бъдеш с мен, бъди!
Светът без чудеса е тъй нищожен.
Глава склони на моите гърди,
защото с теб един без друг не можем…
Ясен Ведрин
(Шарена палитра)
