ДАНТЕЛА ОТ СБЪДНАТИ МЕЧТИ

“Устните ти са като червена прежда,
и устата ти прекрасни…”
(Песен на песните 4:3)

Дочуя ли гласът ти да изплита
дантелата на сбъднати мечти,
сърцето ми притихва и не пита
дали безкрило може да лети.

Неземен блян нагоре го издига,
а в устните ти вятърът преде.
Изпълваш ме, а все не ми достига.
Не питам – докога, и накъде…

Сред облаците в залеза навярно
очакващ ще притихне твоят глас,
и чувство, от споделяне пожарно,
в една дантела ще оплита нас.

Ясен Ведрин
(Лозата на Енгади)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s