“Устните ти са като червена прежда,
и устата ти прекрасни…”
(Песен на песните 4:3)
Дочуя ли гласът ти да изплита
дантелата на сбъднати мечти,
сърцето ми притихва и не пита
дали безкрило може да лети.
Неземен блян нагоре го издига,
а в устните ти вятърът преде.
Изпълваш ме, а все не ми достига.
Не питам – докога, и накъде…
Сред облаците в залеза навярно
очакващ ще притихне твоят глас,
и чувство, от споделяне пожарно,
в една дантела ще оплита нас.
Ясен Ведрин
(Лозата на Енгади)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 