Стъпките ти, меки и въздушни,
нарушават звездния покой.
В нежната им тайна се заслушвам
и се питам: Кой пристига, кой?
Отговора ясно съм усетил,
но се питам, въпреки това,
а гласът ти иде от небето
с кратки и очаквани слова.
„Аз съм тук“ – се носи в тишината
като зов, послание и звук.
И ни преобръща необятът,
станал от копнежите ни друг.
Стъпките ти – удари в сърцето.
Стъпките ти – тръпнещи слова.
После – става тихо, става светло –
миг, преди лазурна синева.
Ясен Ведрин
(Шарена палитра)
