ГОСТ

Стъпките ти, меки и въздушни,
нарушават звездния покой.
В нежната им тайна се заслушвам
и се питам: Кой пристига, кой?

Отговора ясно съм усетил,
но се питам, въпреки това,
а гласът ти иде от небето
с кратки и очаквани слова.

„Аз съм тук“ – се носи в тишината
като зов, послание и звук.
И ни преобръща необятът,
станал от копнежите ни друг.

Стъпките ти – удари в сърцето.
Стъпките ти – тръпнещи слова.
После – става тихо, става светло –
миг, преди лазурна синева.

Ясен Ведрин
(Шарена палитра)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s