ГОСТ

Стъпките ти, меки и въздушни,
нарушават звездния покой.
В нежната им тайна се заслушвам
и се питам: Кой пристига, кой?

Отговора ясно съм усетил,
но се питам, въпреки това,
а гласът ти иде от небето
с кратки и очаквани слова.

„Аз съм тук“ – се носи в тишината
като зов, послание и звук.
И ни преобръща необятът,
станал от копнежите ни друг.

Стъпките ти – удари в сърцето.
Стъпките ти – тръпнещи слова.
После – става тихо, става светло –
миг, преди лазурна синева.

Ясен Ведрин
(Шарена палитра)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s