Гледам… Май не си тукашен, брат!
Откъде си? Кажи ми да зная!
Идвам тук, но от другия свят.
Аз съм ангел. Вестител от Рая!
И защо в този мрак се сниши?
Сред коптори, от мъка прелели…
Страдам аз за добрите души.
Ще им дам от перата си бели.
А ще стигне ли всяко перо,
та човека към Бог да обърне?
Трябва само да струва добро
и надежда духа му ще върне…
Може би като теб ще лети…
Като птица в простора небесен.
Нека злото докрай да прости
и напусне кафеза си тесен.
Дай ми, ангеле, тих благослов,
и пера – твоя зов да разкрия!
Слез, човеко, в най-долния ров,
там, където сълзи немотия!
Аз перата ти там ще раздам,
но дали нови в теб ще поникнат?
Всеки ангел намира си храм,
щом в човека Христос е обикнат…
Горе, долу… Все вечност, нали?
Бог дори и в сърце се събира!
Тръгвай, пътнико! Той окрили
със перата ми твоята лира!
Ти нали ще се върнеш? Кажи!
Искам пак да те видя с крилата!
Тръгвай! Пътя си ти продължи,
а пък аз ще се скрия в делата…
Тръгвам… Кален е стръмният път,
но пък вярвам, че Господ те прати…
Ще се видим отново, отвъд –
два вестителя… Светли, крилати!
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
Прекрасна поезия- мъдра, истинска! Като ангелско крило,под което да се приютиш за кратко в това неуютно време.
ХаресвамХаресвам
Обикновено ангелите отгоре привличат ангелите долу! Защото всички сме чеда на Вечния и Любящия!
ХаресвамХаресвам