Все някога духът ми ще те види –
разцъфнала градина в светъл свод.
Въздигната над скърби и обиди.
Пропита от надежда за живот.
И хората по твоите площади –
усмихнати и греещи навред.
От мъдрост стари, и от ведрост млади,
но клонки на един свещен завет.
Не питам колко раят ще ни струва,
защото той е винаги отвъд.
Достатъчно е взорът да векува
в една посока, истина и път.
Един Христос в делата ни да свети
и в прошките – с любов да утеши,
ще бъдеш лъч и люлка на поети,
на чисти и обветрени души.
В копнежа по апостолска светиня,
в пътеки от сказания на кръст,
да крепнеш ти, обичана родино,
надмогнала позор, тъга и пръст.
Все някога духът ми ще те вае
от стих и песен в сбъднати мечти.
И може би, Българийо, това е
съдбата, че едничка си ми ти.
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 