ПРЕДЕЛЕН ТРАГИЗЪМ

„Държавата, това съм аз!“
«L’etat, c’est moi.» — Луи XIV

Душите на пределния трагизъм
с размътени в харизма сетива,
все още се сплотяват в организъм,
уви… с некоронясана глава.

Той може с пищни речи да ги води
и да им бъде златният тотем.
„Да го възпеем в стихове и оди!
За него, Краля, всинца да умрем!“

Тъй както пръстен восъка притиска
и там, в печата, гербът му лъщи,
така и на тълпите им се иска
у Краля лъч божествен да трещи.

Отвори ли уста – да засенява!
Повдигне ли ръката – да твори!
В едно да бъде Господ и държава!
А кихне ли – да завалят пари!

Душите на пределния трагизъм
ридаят в политическа печал.
Каква ти, за духа, по-страшна криза,
щом Кралят-Слънце се оказа крал…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s