Отиде си разбойникът. Спомина се.
А беше разпнат близо до Исус.
И черните му всевъзможни минуси
превърнаха се във едничък плюс.
По мътните зеници неочаквано
премина огън, дъх от вечността.
И грешният, с лицето си разплакано
за прошка там отворил бе уста.
„Исусе! Със очите Си, невинните,
за мене имай милост в този час!
Аз грешен съм. И тъмни са годините
в които черен мъчеше ме бяс!
Не ме пропусна тежкото възмездие.
Тече кръвта ми. И ме иска ад.
Но Теб, Исусе, чака Те съзвездие
от ангели и Свята Благодат…“
Уста отворил, каеше се грешният,
а после клюмна кървава глава.
С небесна милост, зърнал безутешния,
сам Господ го изкупи със слова.
Отиде си разбойникът. Спомина се.
А студ и огън раждаха сълзи.
Едничък плюс сред хилядите минуси
бе силен и смъртта да порази.
Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)
