Светулки в шепата събирам
фенер да си направя.
И с него в мрака да подиря
целувки и забрава.
Да мина пак по твойте стъпки
до горското поточе.
В сърцето да нахлуят тръпки
и пулсът да подскочи.
Дървета да погаля с длани,
понеже ни съзряха.
Свидетели на любовта ни,
макар и неми бяха.
Светулки в шепата събирам
от спомени прекрасни.
Фенерът в тъмното пулсира,
но скоро ще угасне.
Не мога миналото време
да върна аз обратно.
Отиват си мечтите земни.
Живеем безвъзвратно.
Ясен Ведрин
(Светулки в шепата)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 