РУСАЛКОВА НЕЖНОСТ

Русалкова нежност бъди ми,
когато в придънни води
очите ми губят, незрими,
лъчите от нощни звезди.

Когато сърцето се свива
от зли страхове и тъми –
доплувай, небесно красива,
и моята скръб отнеми.

Докосвай ме с поглед от бисер.
Целувай ме с устни-корал.
Преди да извикам „Върни се!“ –
в лика ти да бъда изтлял.

Бъди ми за изгрева пояс
и глътчица дъх призори.
Да знам, че си толкова моя,
щом зов като миг те твори.

Щом чудна владееш вълните
и плуваш от дъно до бряг –
напомняй се нощна, за дните
на твоя потънал добряк…

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s