В този свят, от крайности обзет,
времето обгръща ме дуално.
И редя куплет подир куплет
в сблъсък на реално с нереално.
Ангелите пращат ми зора.
Мъката е с подпис от злодея.
Червеите искат да умра.
Птиците се молят да живея.
Сладкото от похоти горчи.
Болката – отива си с хинина.
Слепият проглежда без очи
скритото в небесната картина.
Вън царува нагъл психопат.
Вътре ми е тихо, животворно.
Раят на проклетите е ад.
Долното си вярва, че е горно.
Как се сменят светлина и мрак,
а сърцето търси и избира…
Богаташът тръгва си голтак.
Сиромахът – най-богат умира.
Ден и нощ земята се върти,
а животът – сякаш е назаем,
щом Творецът с дух ме въплъти
да Го следвам в път неразгадаем…
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 