“Нека ме целуне с целувките на
устата си, защото любовта ти е
по-желателна от виното…”
(Песен на песните 1:2)
На бавни глътки с обич ме отпивай.
Не съм тръпчив, но тръпките творя.
Потаен ли съм – с порив ме разкривай.
Разпалиш ли ме – буен ще горя.
Дъхът не страда от вини нарочен.
Изпива всяка радост. Не брои.
Надежди търси в смисъл безпосочен.
Пиян от зов – в целувките струи.
И някак от премъдрост начертана
прошепва думи, капки от Елей.
Налей ме не във чаша или кана!
В сърцето си, любима, ме налей!
Ясен Ведрин
(Лозата на Енгади)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 