Все така те обичам. Не си променена.
Твоят поглед е моя мечта.
Светят въглени. Топло е вътре във мене.
Огнен порив извиква жарта.
Все така те докосвам. И меките длани
се превръщат в гнездо на мечти.
В него малки врабчета се сгушват събрани.
Чуруликат. И радост трепти.
Все така те целувам. И в мен се разлива
буйно вино от млада лоза.
Боже мой! Колко искам да бъдеш щастлива!
Моя радост и моя сълза!
Все така съм до теб. Облегни се, любима!
Силни още са мойте ръце!
Нека изгрева срещнем, понеже ни има –
дъх до дъх, и сърце до сърце!
Ясен Ведрин
(Шарена палитра)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 